13. Изолирането на предната част в салона на автобусите. Започвам този списък с една сравнително безобидна идиотийка. В продължение на повече от година предните десетина места за пътници във фандъковските возила бяха неизползваеми, уж за да пазим шофьорите от заразяване. Интересно, в провинцията, където почти навсякъде, шофьорите, не само не бяха така изолирани, но дори и продават билети, как ли оцеляха? За сметка на това пък, по този начин се осигуряваше сгъчкване на пътниците в средната и задната част на автобуса - което по логиката на ковидалните истерици би трябвало да е нещо много много льошо.
12. Процентът хора, които следва да се ваксинират. Неизвестно откъде, още в началото на пандемията се появи числото 70% хора, които би трябвало да преболедуват, за де се изгради стаден/колективен/групов имунитет. И при първите съобщения за излизащи на пазара ваксини за ковид, същото число 70% автоматично се прехвърли като необходима бройка ваксинирани (в което само по себе си няма никаква логика). В действителност, тези числа се изчисляват по определени формули и, особено при една новопоявила се и динамично изменяща се инфекция, няма как да са константа.
11. Лекуването по телефона. Да, има извънредни случаи, когато по телефона може да поставиш диагноза и да назначиш лечение. Нещо повече - понякога дори е необходимо така да се направи. Но, с превръщенето на тези изключения в правило, лекарите се наредиха до онези псевдоучителки, които искаха неприсъствено обучение, за да не би, видите ли, децата да ги заразят. Позор.
10. КПП-тата. Съвършено безсмислен тормоз над гражданите. А да не говорим и че ходещият от кола на кола полицай, с едни и същи ръкавици проверяващ и връщащ лични карти и пр., е просто идеално средство за разпространяване на вируса (ако той действително беше чак толкова заразен). И все така си остава загадка, защо е лошо човек да иде, примерно, от Пловдив до някое съседно село на 5 km, а не е проблем да пътува, примерно, от Карлово до Асеновград (КПП-тата бяха само при областните градове).
9. Понятията стаден/колективен/групов имунитет. Те открай време са били синоними. Изведнъж, неизвестно откъде и по каква логика, за пръв път в историята на науката сега започнаха да правят разграничение, как едното било от преболедуване и било лошо и нетрайно, а другото от ваксини - и било качествено и дълговечно (при положение, че ако приемем, че има разлика - то би трябвало да е обратното - при едно естествено заразяване се включват дълга редица всевъзможни защитни механизми на различни нива - а специално ковид-ваксините са пълната противоположност на този подход).
8. Маските. Същите хора, които през февруари (2020) ни обясняваха как маските не предпазват нищо и с неприкрита ехидност иронизираха ходещите с маски (ми да ходят, щом така се чувстват по-спокойни, и под.), малко по-късно превърнаха носенето им в крайъгълен камък на борбата с пандемията. Как така изведнъж за по-малко от месец цялата могъща световна научна общност се извъртя на 180 градуса - ами, толкоз ни е научна и елитната научна общност, значи. При това, най-яростните ковидиални истерици, с които съм контактувал, като правило ходеха с маски с клапн за издишвания въздух - което веднагически зачертава основния довод в поза на маските - че те са за да пазим другите, а не себе си.
7. Постоянното мятане в разпоредбите. Легендарен ще си остане случая, когато за по-малко от денонощие три пъти беше променян режима за преминаване на шофьори на тирове през страната. И така беше и продължава да е с всичко - включително едновременно началници от различни нива дават разнопосочни разпореждания. Съответно, това води до затруднения от всевъзможен характер за всяка човешка дейност и всяккаво планиране става безсмислено.
6. Зелените коридори в магазините. Очевидно съвършено малоумна мярка, която може да хрумне само в главата на психично болен човек. Особено при второто си въвеждане (при първото ограничението беше само едностранно - по-младите да не могат да влизат в часовете на по-старите), когато бяхме свидетели на редица изключително грозни сцени - баби и дядовци с патерици как са изхвърляни от охраната, защото са дошли извън техния часови диапазон да си купят хляб и кисело мляко.
5. Двойният стандарт при определяне на причината за смъртта. Всеки починал с положителен писиар - е умрял от ковид. Всеки починал след ваксиниране - ваксината няма нищо общо, умрял е от придружаващо заболяване. Тук пък легендарен ще си остане случая, при който на ежедневния сутрешен брифинг съвсем сериозно бе съобщено за починал от ковид с придружаващо заболяване - черепно-мозъчна травма. А специално преждевремнната кончина на великия Георги Коритаров след поставена ваксина, аз никога няма да я простя на ковидиалните истерици.
4. Лабораторният резултат като диагноза. Дори на самата разпечатка на лабораторните изследвания винаги (или поне почти винаги) си пише, че това не е диагноза, с удивителна накрая. Естествено, че винаги в историята на медицината се е знаело и така се е преподавало и изучавало, че диагнозата при инфекциозните заболявания се поставя комплексно - въз оснава на еди-какво си, еди-какво си, еди-какво си - и накрая се добавя - и лабораторното изследване. Изведнъж, за пръв път, сега случаите на положителин писиари ни се съобщават като "случаи на ковид". Защо така - тайна великая есть.
3. Да спрем да живеем, за де не умрем. Идеята, че е разумно и научнообсновано да си разкатаем образование, наука, изкуство, транспорт, икономика, търговия, туризъм, спортен живот, и изобщо - всичко, само и само в името на борбата с едно-единствено заболяване, е безумна. Очевидно нещата са несъизмерими. Починалите от антиковид-мерките със сигурност са повече от починалите от ковид. А погубените животи в един или друг смисъл - неизмеримо повече. Затова пък от другата страна на везната имаме процъфтяващия бизнес на предприемачи, специалисти, и др., които имат пряка изгода от ковидиалната истерия. Те победиха. Или не са?
2. Децата. В цялата история на човешката цивилизация благоденствието и щастието на децата е било върховна цел. Всичко правим или не правим, все в името на децата - на своите собствени, а и на всички деца. Е, в античността и средните векове може би не винаги е било така, но в последните няколко века - със сигурност. И изведнъж - първо, с кучета може да излизаш в парка, с деца, обаче - не може! - и после - дайте с децата да постъпваме еди-как си, за да не ни заразявали нас - ама.... откога това? Откога вместо ние да се жертваме за децата си (като индивиди - за нашите собствени - и като общество - за всички деца), обръщаме всичко наопаки и искаме децата да жертват бъдещето си, заради нас. Това е възможно най-сериозно преобръщане в ценностната ни система. Ето защо съм поставил този факт на второ място в класацията.
1. Забраната за излизане сред природата. Съвършеният идиотизъм на тази антиковид-мярка е абсолютно очевиден и не подлежи на коментар и съвършено справедливо оглавява тази класация. Ковидиалните истерици не обичат да се връщат към нея и като стане дума почват да мънкат как, то било замалко и дори да отричат че я е имало. Затова непрекъснато трябва да си припомняме - полицейските ленти при входовете на парковете, патрулите дето връщаха бабичките в началото на витошките пътеки, преследванията на мами и татковци с бебешки колички. Само завършени идиоти могат да предлагат, осъществяват и защитават подобна мярка - и дори само с нея, всичко за мисловния процес на ковидиалните истерици вече е казано. А това, с което аз започвам и завършвам общуването си със студентите е че най-великият лекар е природата, тя лекува - наша работа е само да ѝ помагаме да го направи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар