Първо споменаване на ЛСЧ от мен в родните медии (The first mentioning of the FSM by me in Bulgarian media)

Във в-к "Политика", година 6, брой 320, страница 22, 11-17.06.2010:
http://www.politika.bg/article?id=17583
Тъй като в архива на "Политика" след определен период старите броеве се премахват от страницата им, ще си позволя да дам целия текст:
Равноправие на видовете или кога лъвът ще прояде слама
АНДРЕЙ КУРТЕНКОВ,
ВЕТЕРИНАРЕН ЛЕКАР, Д-Р ПО ЖИВОТНОВЪДСТВО
Kогато за пръв път чух понятието "видовизъм" (speciesism или specieism), си помислих, че става въпрос за някаква ирония, като Летящото Спагетено Чудовище, или Теорията за интелигентното падане, например. Оказа се, че съм проспал раждането на цяло едно мощно движение, което съвсем сериозно се бори за... равноправие на видовете. Според него "Видовизмът е третиране на едни индивиди по коренно различен начин в сравнение с други на базата на вида им". Тъй като безумието на подобна борба е очевидна и борците срещу видовизма няма как да я провеждат с рационални аргументи, те много бързо се свличат до креационистки идеи, като съвсем сериозно чакат да се реализира на практика предсказанието на Исая, че "Вълкът и агнето ще пасат заедно, И лъвът ще яде слама като вола". И така се обединяват в едно борбата срещу видовизма и борбата срещу дарвинизма. Тъй като става въпрос за особено агресивна и отлично организирана социална група, която грубо налага своята воля на обществото, би следвало да се анализира за какво точно става дума. За краткост ще обозначавам тези хора като АБПВД - Активни борци против видовизма и дарвинизма.
В същността на проблема е противопоставянето на два съвършено противоположни възгледа за мястото на животните в нашия свят. АБПВД се борят за "animal rights", докато господстващият все още в обществото възглед е за "animal welfare" (превеждат го на български като „благополучие", но понеже звучи подвеждащо, предпочитам да употребявам оригиналния термин). За стоящите зад принципите на уелфеър-а, отправната точка са интересите на човека. Ние сме длъжни да опазваме природата не заради някаква абстрактна вселенска любов, а просто защото ще живеем на тази планета още има-няма 1 милиард години. По същия начин, за нас не е проблем да убиваме и експлоатираме животни, щом човешките интереси го изискват. Но именно защото сме хора, трябва да го правим така, че всичко това да е съпроводено с минимално възможните страдания за животните. Или накратко - за нас "природозащита" ще рече опазването и разумното използване на естествените екосистеми и осигуряването на възможно максимално близки до тях отношения в антропогенните екосистеми, а в словосъчетанието "хуманно отношение към животните", думичката "хуманно" всъщност се отнася за човека, а не за животните - защото ние се отнасяме хуманно към тях именно заради самите себе си.
При АБПВД нещата се обръщат наопаки - думичката "хуманно", противно не само на здравия разум, но и на смисъла й, вече се отнася към животните, а под "природозащита" започва да се разбира приравняването по права на животните с човека. Това става на фона на отявлен антропоморфизъм. Всъщност АБПВД са едни свръхурбанизирани индивиди, чиято представа за живия свят е от мултипликационните филмчета. Те изобщо не се замислят, че човек има права не защото изпитва болка или страдание (какъвто е техният основен довод в полза на тезата за правата на животните), а защото има разум и съвест и е член на общество от хора, също надарени с разум и съвест. Даването на обществени права на животните би означавало според законовата логика, че те приемат и задължението да не нарушават правата на другите членове на обществото. И тогава трябва да бъдат наказвани, ако нарушат правата на някой друг, например при насилие върху други животни.
Друг абсурд - щом животните и хората имат "равни права", то това означава, че хора и животни трябва да могат да сключват брак и да правят "свободно" секс едни с други (не напразно в писания именно от АБПВД Закон за защита на животните като жестокост се споменава единствено "сексуалното малтретиране" на животни, сиреч според тях щом е по взаимно желание - може). Очовечаването на животните води АБПВД до препоръки кое е най-подходящото за котките просо и борба за "освобождение" на селскостопанските животни. И така стигат до идеята, че самата природа е антиприродна - поне докато вълците се осъзнаят и спрат да ядат месо (това не е шега - АБПВД го твърдят съвсем сериозно).
Всичко това щеше да е много весело, ако малоумните им идеи не проникваха и в нормативната уредба. Текстовете от Законопроекта за допълнение на НК, внесен на 5 май в НС всъщност са изцяло в духа на цитираните щуротии. И много скоро ще сме изправени пред заплахата за размазана муха да се влиза в затвора.
"Хуманизъм" не означава някакво универсално, неопределено добро. Този термин обозначава една споделена човешка същност, която има всеки от нас и която сама по себе си ни прави ценни и носители на права, каквито ценност и права животните по презумпция няма как да имат. Идеята е, че само хората имаме способността да се припознаем като част от един и същи вид, от една цивилизация. Ето защо идеята за равенство между хора и животни е антихуманистка.
Хуманното отношение към животните не е защита на някакви техни изсмукани от пръстите права, а е защита на интересите на обществото да няма прояви на жестокост спрямо животните без основателна причина за това. Този въпрос е проблем не на животните, а на хората. И трябва да бъде решаван като такъв. Без малоумия от рода на "правата на животните". Това най-много да доведе до законова каша. Животните винаги са били обект на правото, а не негов субект, разбира се с няколко малки изключения. И едно голямо - Третия Райх. Да, колкото и да се учудват блажените в своето невежество АБПВД, но най-яркият техен представител в човешката история е... Адолф Хитлер. Непосредствено след идването им на власт, лично по негова инициатива нацистите разработват и приемат най-цялостния комплект закони за защита на правата на животните, а самият Фюрер, известен с милозливото си отношение към кучетата, заявява: "В новия Райх жестокостта към животните ще бъде забранена".
Яростта на АБПВД, която наблюдаваме у нас в последно време, невероятното им желание държавата да им сложи фуражки на главите и те като зоополицаи да вкарват в затвора всеки, погледнал накриво някое куче, пълзящото опростачване на научния дебат за хуманното отношение към животните и замяната му с брътвежи за вселенската хармония и естествените права на глистите, не вещаят нищо добро за мислещите българи. Когато става дума за базисни права и закони, това дали някой изпитва болка, дали е способен на привързаност, дали има разбиращ поглед, дали ти идва да го изпапкаш и други аргументи, използвани за прокарване на идеята за криминализиране на насилието над животни, нямат никаква правна и логическа база, а всичко опира до душевния комфорт и бизнес-интересите на една нагла група тарикати, които с успех източват обществен ресурс, злоупотребявайки със съвсем естествената за всеки нормален човек жалостивост към животните.