14.9.08

"Две кебапчета крилати христоматия четат" - автентичен български фолклор ("Two flying kebapches* read chrestomathy" - authentic Bulgarian folk song)

*Kebapche – Bulgarian specialty, which is made of minced meat and spices and is very similar to the meatball, but has a different shape (another difference between those is that the meat for meatballs has onions in it, which is not true for the kebapche) - it looks like a finger, but is usually longer and thicker and it is always grilled, unlike meatballs which can be also fried. Typically, a mix of pork and beef is used, although some recipes involve only pork. The preferred spices are black pepper, cumin and salt and the preferred drink to go with a kebapche is beer. I always have known that pastafarian kebapches are the source of knowledge and protein like pastafarian meatballs.Ето пълният, точен, сверен с оригинала и проникнат от Неговото благословление текст на българската народна песен "Две кебапчета крилати христоматия четат" - един източник на мъдрост, прелитащ към нас от дълбините на вековете, идущ да ни покаже дълбочината на проникновението на пастафарианската мисъл:
Преди мнооого, много години, когато баба ми била дете,
имало една песен, която всички обичали и пеели, ето така:
На-на-наааа, на-на-на-на-на-на-на-наааа,
на-на-на-на-на-на-на-наааа, на-на-на-на-на-на-на-нааа
Представи си, како Пено, живо пиле да умре,
после пак да се съвземе и да почне да кълве.
Кон излязъл на полето, глътнал въздух и умрял -
възкачил се на небето, и какво ли там видял?
Ангели крилати играят бейзбол,
черни дяволи рогати вихрят се във рокендрол.
А стига бе!
На-наааа, на-на-на-на-на-на-на-наааа,
на-на-на-на-на-на-на-наааа, на-на-на-на-на-на-на-нааа
Две кебапчета крилати христоматия четат,
скелет костите си клати и ги слуша как дрънчат.
Три прасета заблудени возят се на БеЕмВе,
сто кокошки разярени гонят смотано теле.
На-наааа, на-на-на-на-на-на-на-наааа,
на-на-на-на-на-на-на-наааа, на-на-на-на-на-на-на-нааа
Вържи магарето на завет, под колоните на ЦУМ.
Дали на тебе то прилича? Ще си го кажеме на ум.
По реката плуват глисти и си хрупат зеленчук,
кой каквото ще да мисли - песента ни е до тук.
Край. Край.И така - още от самото начало народният гений ни подчертава връзката на днешното пастафарианството с най-доброто от минали исторически епохи. Изтъква се също всенародната любов към пастафарианското изкуство. След което се преминава към първото от многото "на-на-на" - идеята на "на-на-на"-то би могла да бъда осъзната единствено от тези, които биха могли да разберат за какво се разправя в поне един български филм, правен след 1989-та година - и тъй като става въпрос за незначително малцинство (което при това не владее български език), минавам нататък. Неизвестният автор ни обръща внимание на диалектическата връзка "живот-смърт" в образите на пилето, коня и скелета; за отбелязване е и статусът на кака Пена в този случай - тъй като, съгласно българската традиция, рецептите за спагети се пазят от най-възрастната стопанка в къщата, то бихме могли да допуснем, че баба Пена в случая символизила Летящото Спагетено Чудовище и безспорния факт, че Той решава кога и как да си отидем от този свят, както и по сетнешната ни съдба. По-нататък, чрез споменаването на един вид спорт и един вид танц, изискващ музикален съпровод, ни е демонстрирана връзката между вечното блаженство в пастафарианския рай и заниманията със спорт и изкуство - задължително условие за многостранно, а в перспектива - и всестранно, развитие на личността. Възгласът "А стига бе!" е нещо като карикатура на безпомощността на цялата останала пасмина от богове, богинки и богченца да се противопоставят на мощта на ЛСЧ - единственото, което им остава, е само да шаткат иронични емотиконки - те, обаче, се смеят на собствената си гибел! Кулминацията на текста е моментът с четящите христоматия крилати кебапчета - очевидна алюзия за ЛСЧ и неговото абсолютно знание. А чрез прасетата и кокошките ни се подсказава, че селското стопанство в пастафарианския рай ще изисква специални развъдни програми, съобразени с конкретните условия. И така стигаме до развръзката - глистите, носени от времето (реката), очевидно вегетарианци (да не забравяме, че ЛСЧ има и вегетариански вариант - с картофени кюфтенца!), двукратно натъртващи ни "Край!" - краят, естествено, е за тези, които съзнателно са отхвърлили Сложно-Въглехидратното Спасение чрез вяра в Летящото Спагетено Чудовище! Всичко това, разбира се, само щрихова една червена доматена линия, чийто вкус и мирис биха могли да улеснят търсещите Истината по техния път към Летящата Макаронена Благодат. Но всеки от нас трябва сам да направи избора си. ЛСЧ дава, но в пицария не вкарва! Рамин

10 коментара:

Анонимен каза...

Тази песен заради ветеринарния елемент ли я избра - прасета, глисти, магарета ...
:-)

Андрей Куртенков каза...

:-)
Все не остава време да седна и да опиша как българската ветеринарна номенклатура поведе истинска война срещу Злото и за прослава на Летящото Спагетено Чудовище. Но то ще е отделна публикация. Както се казва на развален български - Coming soon!

Анонимен каза...

Намери време, пиши,ние ще четем.

ангел трифонов каза...

В този дух: От липата падат круши , ръсени с чер пипер , ако ме обичаш мила , ще ти купя ВОДОМЕР/ ама за студена вода/.

Андрей Куртенков каза...

Цял ден в института бях
и какво ли чудо не видях.
(Не усетих аз умора,
но не за туй ще да говоря.)
Пъргави доценти скачат,
със децата се закачат,
вкусните банани лапат
и за нещо друго чакат.
Асистентки - птици и влечуги,
пъстроцветни пеперуди.
Срещнах разни буболечки,
рунтави дебели мечки.
Онзи тлъст хипоптам
търсих го и тук и там -
в кабинета той се потопил,
от студенти там се скрил.
И къде ли аз не спрях,
що професори видях.
Ах, каква изложба чудновата,
някой сътворил е със душата!
Знам, държавната хазна богата
е творец на красотата!

Анонимен каза...

Готино стихче :)

Анонимен каза...

Струва ми се снимката с тава със спагети би подхождала повече в публикацията за морфологията и физиологията на ЛСЧ.

Анонимен каза...

Ти снощи макарони ли папа или спагетки,за да отидеш един ден в рая безгрешнико?:)

Анонимен каза...

Не съм казвал, че съм безгрешен. Нали "Макаронения Бог" прощава всичко също като другите?

Андрей Куртенков каза...

Не "като" - по съвсем друг начин, принципно различен начин - изискванията му са простички, яснички... могат да се резюмират в една дума - Да бъдем готини - това е всичко. Измислените богове, богини и богчета имат претенции да им се палят свещи и др.под. - ЛСЧ иска от нас просто да живеем според здравия разум - смислено, честно и почтено.
А защо Той е в кавички? Нима това е съмнение в Неговото Величие? :-)
Неговата мощ никакви кавички не могат да ограничат я.